Оргазмите й винаги ми напомнят на зора.

Две винени чаши звънливо ни аплодират от раклата над главите ни, а самата ракла изпълва атмосферата със звучни въздишки с аромат на бук.

Дрехите ни са в друго измерение заради скоростта, с която ги караме да напуснат нашето всепоглъщащо настояще, където горещ език е всичко от което телата ни имат нужда.

Аз съм прегърнал мрака в стаята и бавно го усуквам около пръстите си, за да започна методично да обхождам с него сенките й, пулсиращи от порив да родят зора сред стенанията ни.

Различни сме - катран върху китайски порцелан.

Защото ако сред кадифеното небе на похотта ни, моите моменти на наслада са като падащи звезди разкъсали мрака, бързащи да се превърнат в миг в облаци гореща пепел, то розовите пръсти на нейната наддигаща се страст бавно, но неумолимо отпъждат тъмнината, преди изригнат в заревото на всепомитащ изгрев от екстаз, носещ в себе си обещанието за горещо и чувствено пладне.

И докато тя се извива и стене сред хиляди извиращи вълни, аз се сливам  безрезервно и невъзвратимо с нея, с капките й пот и с дъха й, за да превърна невъзможното вчеращно „никога“ в прекрасното бъдещо „винаги“, където „аз“ и „ти“ са удавени в пулсиращо, горещо „ ние“, замечтано отправило поглед към хиляди нови подобни зори...

Оргазмите й винаги ми напомнят на зора, защото ми помагат да прогоня мрака вътре в себе си...