Сядам при аверите и поръчвам пинта Guinness. Надигам чашата и я преполовявам преди да им дам възможност да започнат - така поне ще имам малко шанс да поомекотя това, което ще трябва да чуя. И ще го чуя – знам. Както си знам и че ще...

"...say will I dive in the water, say will I die in the water..."
Гледа ме с усмивка...
Дали съзнава, че въпросът, който устните изписват е повече от очеваден?

 
Завистта в очите на останалите почти пари на върха на езика ми.
Искат да са на моето място. Биха сторили всичко, за да имат вниманието, в което егоистично се къпя аз. Промъква се и блясък на агресия.

Обичам, когато привличам погледите по улиците.
"Ляв завой, светофар, после трябва да тръгна към магазина. След 20 мин имам уговорка, дано поне довечера да се понаспя. Да не забравя да...
 

По пейките около мен е пълно с брадясали, миришещи на пот нещастници, които дояждат студеното телешко от мизерния си, никога непроменяем обяд. 

Зелени. 

Пак е петък вечер, но този път е по-различно. 
Както винаги сме същите, “Компанията” е непроменена от онзи далечен петък, преди толкова време, когато се надушихме сред сто и осемдесетте полу-дрогирани/полу-насвяткани британци,...

Несъмнено съществуват и по-лоши неща от това да се осъзнаеш като егоцентрик. 
Ето ме мен например - това просветление (за щастие или не) дойде отдавна и ми помогна да съм такъв, какъвто съм, харесвайки се или не, но поне знаейки кой съм. 
...